История

Пренесена по българските земи от Азия преди столетия, през XIX в. Rosa Damascena е най-голямото богатство на казанлъшкия регион - символ на България. Под влияние на уникалните климатични и почвени условия, нежната гостенка постепенно се обособила като самостоятелен вид, различаващ се от маслодайните рози, отглеждани в другите страни. Така, в началото на XIX в., тя получила името „казанлъшка” маслодайна роза, а Подбалканската долина вече се нарича Долината на розите.

Рози били отглеждани в Египет още по времето на фараона Рамзес ІІ. С маслата, получавани от розите са балсамирали мумиите, а Клеопатра използвала козметични средства, получени от маслодайна роза. Древногръцкият хроникьор Теофраст споменава за рози, пренесени от Персия при походите на Александър Македонски, като връщащите се оттам войници вероятно са ги донесли на Балканския полуостров. Това се потвърждава и от древногръцкия историк Плиний Млади, който описва в своята книга „Естествена история” дванадесет вида рози, като им дава наименования според географския произход. Един от тях нарекъл „Тракийска роза”. Това е категорично сведение, че в Тракия от І до ІV век вече се отглеждали рози, което се потвърждава и от стенописите в гробница край гр. Хисаря. Най-вероятно Rosa Damascena е пренесена тъкмо от Персия (днешна Сирия), но не е известно кога. В поречието на Тунджа тя намира най-подходящите условия и през ХIХ век е най-голямото богатство за хората от Долината.