Най-висококачественото и търсено розово масло се получава от култивираната в България Rosa damascena или това е т.нар. Казанлъшка маслодайна роза, отглеждана в Розовата долина, където намира най-подходящи условия за развитие.Това се дължи на факта, че географското положение и климатичните особености на Розовата долина благоприятстват отглеждането на розовите насаждения, пъпките на които започват да се формират още през месец февруари, а розоберът се осъществява през месеците май и юни, като това зависи от нивото на валежите през съответната година. Вече в продължение на три века Българската маслодайна роза се използва за производството на несравнимото по своите свойства и качество Българско розово масло.

Произход на маслодайната роза

Персия е първата страна, в която започват да се отглеждат маслодайнии рози и стартира производството на розово масло. Има теория, че е пренесена на Балканския поуостров от войнците на Александър Македонски. Но първите данни за насаждения от тази роза а Балканския полуостров датират от 17 век., като розите са били отглеж­дани в областите около гр. Одрин. На територията на днешна Бълга­рия първите документални сведения за розови насаждения са от 1712 г. в землището на с. Войнягово, Карлов­ско. Със сигурност се знае, че в сре­дата на XIX век започва да се спо­менава и Розовата долина — общо наименование на подбалканските котловини в района между Казанлък, Карлово и Стрелча. По размери Ро­зовата долина е една от най-големи­те розови градини в света, а качест­вото на произвежданото розово масло от местния сорт Казанлъш­ка роза (потомък на известната да­маска роза) е ненадминато в много отношения.

Технология на производство

Но колко килограма розов цвят е необходим, за да се произведе 1 килограм розово масло? Едва ли някой, който не е запознат с технологията на розопроизводството, може да предположи, че за получаването на 1 килограм от „течното злато”, са необходими между 3 и 6 тона розов цвят, което зависи от качеството на реколтата. А за 1 мус­кал розово масло са нужни от 7000 до 15 000 розови цвята. Почти всеки от нас е помирисвал благоуханната розова вода- за получаването на 1 литър от ароматната течност е необходим 1 килограм цвят.

През 1800 г. е документирано на­чалото на производството на розо­во масло в гр. Клисура. Розоварните (познати още като гюлпанати, гюл­пхани или гюлници) задължително се строяли до чиста течаща вода, ко­ято да се използва в производство­то. Преработката на розовия цвят се извършвала в малки медни казани, инсталирани под навеси. В началото на XX век масло се е дестилирало в медни дестилационни съдове, под­грявани на огън. За един дестилаци­онен цикъл били необходими около 15 кг розов цвят и 60 литра чиста вода.

Мерни единици

Произведеното розово масло се из­мерва със специална единица за тегло, наречена мускал, която е заета от арабите и в превод означава „те­гло“. Един стандартен мускал е ра­вен на 4,9844 г. В практиката обаче се налагат мускали с различна вмес­тимост от 1, 2, 3 или 5 г. Традицион­ният мускал се състои от две части: външна дървена част — мускал, и по­ставено в него стъклено шишенце, наречено фиолка. Малките размери и относителната здравина на муска­лите ги правят удобни за безопасно­то пренасяне на скъпоценното мас­ло по дългите и несигурни пътища на Османската империя и към Евро­па. Едва ли има българин, който да не е чувал за героя на Алеко Константинов – Бай Ганьо, увековечен в едноименното му произведение. За негов прототип Алеко използва известният търговец от Розовата долина Ганю Сомов, който пъха му­скалите в пояса си и така ги разнася по панаири и изложения. През 1893 г. Алеко Константинов го среща на из­ложението в Чикаго. В по-големи количества добито­то розово масло се съхранява в ка­лайдисани медни съдове с тумбеста форма, наречени конкуми. Големият конкум има вместимост приблизи­телно 850 мускала и е равен на 4088 г. Можем да си представим какво ог­ромно богатство е представлявал един подобен пълен конкум във вре­мена, когато розовото масло е било с цената на златото. Неслучайно розовото масло се използва като синоним на благородния метал.

Химичен състав и ползи от розовото масло

Розовото масло има забележително сложна химическа структура с над 300 познати съставки, които съставляват около 80 % от общия състав, който зависи от начина на получаването му. Главна съставка на маслото, получено чрез дестилация, е ацикличния алкохолгераниол (около 50%), а чрез екстракция - фенилетиловият алкохол (55%). В маслото се съдържа още нерол (5-10%), цитронелол (15-20%) и стеароптени (25-30%). Приятната миризма на рози се дължи на гераниола, цитронелола и фенилетиловият алкохол. Стеароптените са без миризма и на тях се дължи свойството на маслото да се втвърдява при 25°С. При дестилация фенилетиловият алкохол се разтваря в дестилационна вода, при което се получава розовата вода - Aqua rosae.

Розовите продукти имат доказани ефекти над човешката физика, но те са несравними с влиянието на розата върху мисловното и емоционално равнище. Розата има силно антидепресивно действие. Също така розовото масло е незаменимо като съставна част при производството на световно­известни марки парфюми като Nina Ricci, Chanel, Christian Dior, Kenzo и др. ни ползотворни ефекти върху човешката физика, но те бледнеят пред ефекта на розата над мисловното и емоциалното равнище. Розата е деликатен, но силен антидепресант и много полезна при трудни емоционални състояния.