Намира се на 8 км северно от Казанлък, от центъра на Казанлък - 1 час и 15 мин. пеша, 8 мин. с автомобил. През V в. пр. Хр. в гробницата е извършено погребение на тракийски владетел. Най-значителните находки в гроба са неговата златна маска – единствената открита до момента в тракийските земи - и неговият пръстен-печат.
Владетелят е погребан в пълно въоръжение: броня, два меча, върхове на копия и множество стрели. Находката е една от най-богатите не само в Долината на тракийските владетели, но и в цяла България. На 17 август 2004 г., при археологически разкопки край с. Крън, е открит зидан неограбен гроб с богати дарове. Той се намира в югоизточната част на могилния насип. Изграден е от блокове пясъчник в изкопна дълбока яма и е с направление изток-запад. Отвътре стените на гроба са били частично оцветени в червено и черно - сакрални за траките цветове. Отгоре е покрит с шест трапецовидни каменни блока, които му придават формата на саркофаг.
Керамичните и металните дарове са били закачени по стените на гроба на забити железни гвоздеи-куки. На пода на гроба са били поставени отделни късове от тялото на погребания - части от краката и главата. Това дава основание да се твърди, че починалият е бил последовател на Орфей. В изпълнение на същата традиция и десетина метални съда са били разчленени - сребърна чаша, подобна на фиала, но с плоско дъно и две отлепени от нея дръжки; бронзова хидрия, ритуално умъртвена с остър предмет, с две хоризонтални дръжки, украсени с многолистни розети. При проучването на зидания гроб се оказа, че са поставени поне седем съда, чиито тела липсват.
Най- значителната находка в гроба е златната маска - единствена засега в тракийските земи. Изработена е от дебела златна ламарина и тежи 673 грама. Лицето-маска е с индивидуални черти. Оригиналът на добилата изключителна популярност маска се съхранява в Археологическия музей - София, но нейното златно копие може да бъде видяно в исторически музей "Искра" в Казанлък. Владетелят от „Светица” е погребан с почти пълен комплект въоръжение - броня от бронз и желязо, два железни меча, четири железни върха на копия и 144 броя стрели. Сред положените като дарове керамични съдове се отличават две вази с червени фигури. В гроба е положен и уникален златен пръстен-печат. Дълбоко врязаното изображение върху плочката представя почиващ атлет. Гробът в могилата „Светица” датира от втората половина на V в. пр. Хр. и е един от най-богатите, откривани не само в Долината на тракийските владетели, но и в цяла България.
