Търсене

За Казанлък

Град Казанлък e вторият по големина град в област Стара Загора, административен център на едноименната община.

Казанлък е център на Розовата долина и привлекателна туристическа дестинация. В града се намира най-голямата и най-добре запазена в страната Тракийска гробница, включена в списъка на ЮНЕСКО и Музеят на розата. Наблизо е античният град Севтополис и Долината на тракийските царе.

Според преброяването към 2011 г. населението на Казанлък се оценява на 47 325 души, което прави града 21-ви по големина в страната и вторият най-голям необластен град в страната, след Асеновград.

Казанлък е разположен в Казанлъшката котловина, която е част от Задбалканските котловини. Климатът е преходно-континентален, със средногодишна температура от 10,7 градуса по Целзий. Лятото е умерено топло. През Казанлък минава Европейски транспортен коридор № 9. Казанлък се намира на 194 км източно от София, на 185 км западно от Бургас, на 36 км северозападно от Стара Загора, на 114 км североизточно от Пловдив и на 320 км югозападно от Варна. През Казанлък се пресичат пътищата София - Бургас и Стара Загора - Велико Търново. В близост е Националният балнеоложки комплекс в град Павел баня.

Казанлък е важен транспортен, стопански, научен, културен, търговски и здравен център, който оказва влияние не само върху общината, но и върху област Стара Загора и Южен централен район.

Климат

Климатът е умереноконтинентален, с по-голям брой слънчеви дни. Зимата в Казанлък е мека, снеговалежите са рядкост. Лятото е топло, а валежи падат рядко. Средната температура през януари е над 0 градуса, докато средната температура през юли е над 25 градуса по Целзий.

Население

Населението на Казанлък към 2010 г. е 54 357 души. Това възлиза на 22,4% от населението на област Стара Загора. В Казанлък е съсредоточено 68% от населението на общината. Съотношението между представителите на двата пола е 100 мъже към 107 жени. Равнището на безработица в община Казанлък е 7,14%, което e по-ниско от средното за страната и областта. Гъстотата на населението е 140 човека/км2.

Година 1926 1928 1935 1936 1940 2007 2010
Население 11 780 12 500 15 276 15 629 18 459 57 855 54 357

История на града

Първото селище на територията на днешния град възниква през новокаменната епоха (неолита). През енеолита и бронзовата епоха животът на селището продължава. През V-IV век пр. Хр. тракийският град Севтополис, носещ името на тракийския цар Севт I, става столица на тракийската Одриска държава - една богата цивилизация в долината на древната Тонзос — днешната река Тунджа. Днес градът се намира под водите на язовир „Копринка“, на 5 км западно от града. Разкрит е при строителните работи на язовира. Археологическите разкопки са в периода 1948-1954 г. и са ръководени от проф. Д. П. Димитров и проф. М. Чичикова. От това време са откритите вече 12 гробници начело с Казанлъшката, които дават отлична представа за бита на траките. На територията на общината се намират доказателства за походите на Александър Македонски и Филип Македонски. За кратко време тук са обитавали и гръцки, келтски и персийски завоеватели. Артефактите, намерени в Долината на розите, датиращи от римско време, са много. Оттогава за първи път се разбира, че в района се отглеждат рози. В трактата на Плиний Млади се описват над 20 сорта рози. На един от тези сортове той дава названието Тракийска роза. Розата е гравирана на една от тракийските монети. Казанлъшкият край влиза в границите на Първото българско царство през 815 г., след като се сключва 30-годишният договор между хан Омуртаг и Византия.

Днешният Казанлък е възникнал в края на XIV век на левия бряг на Старата река, след като османците унищожават българското селище на десния бряг на реката. До края на XIX век градът е бил известен с производството на розово масло, казанджийски изделия, аби и гайтани. Единствено на територията около Казанлък маслодайната роза, пренесена от Индия през Персия, Сирия и Мала Азия, намира благоприятни условия за развитие — висока влажност, подходяща температура и леки песъчливи канелено-горски почви. В Казанлък се създава първата розотърговска къща (на Дончо Папазов през 1820 г.). Казанлък става център на розопроизводството в България, а казанлъшкото розово масло добива известност, като печели златни медали на изложенията в Лондон, Филаделфия, Париж, Милано и Антверпен.

След Освобождението на България от турско иго занаятите западат заради загубата на пазарите в огромната Османска империя и започва съвременното развитие на града. По време на Руско-турската освободителна война Казанлък е център на ожесточени бойни действия. След Освобождението в града се развива много добре текстилната промишленост. На територията на града се намират военният завод „Арсенал“, както и заводът за самолетни части „Капрони“ - от 1930 до 1945 г. (от 1961 г. до момента — завод за хидравлични зъбни помпи).

През 2004 г. проф. Георги Китов открива в могилата Голямата Косматка край Шипка (град) златната маска на Терес I и бронзовата глава на Севт III. Това значимо откритие обуславя непрестанния наплив на туристи към община Казанлък. Откритията на проф. Г. Китов, Тракийската гробница, древният град Севтополис, както и редица други исторически паметници, правят община Казанлък привлекателна дестинация както за българските, така и за чуждестранните посетители. В ранно неолитната селищна могила в града от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са открити костни останки от 8 вида птици - тетрев (Tetrao tetrix), голяма дропла (Otis tarda), сив жерав (Grus grus), ням лебед (Cygnus olor), скален орел (Aquila chrysaetos), глухар (Tetrao urogallus), бухал (Bubo bubo) и сива врана (Corvus cornix). Първите 3 вида са изчезнали от пределите на страната, а находката от тетрев е първото доказателство за принадлежността на тази ценна ловна птица към орнитофауната на България.[2][3]

Произход на името

Сегашното име на Казанлък датира от османското му създаване и произлиза от турското Акче Къзанлар (akçe kızanlar — бели момичета), когато султан Мурад I съзира посрещащите го момичета. В началото на XV век използваното име на града в османски документи е Акче Къзанлък. Съвременният начин на изписване на името се свързва с руските войски, които провеждат няколко военни действия в района на Балканския полуостров. Това било съпроводено с изготвянето на топографски карти. В тях руските военни вписват градчето с характерната славянска транскрипция и така в Акче Къзанлък буквата „ъ” е заместена с "а" и приема името Казанлък. Така постепенно името Акче Къзанлък се замества от използваното и днес Казанлък.

Новини

Откриха най-старата монета в България...
Откриха най-старата монета в България

Водолаз откри в Созопол златна монета, за която се смята, че е най-старата в България, съобщиха от Националния [ ... ]

Български филм с първо място на международен конку...
Български филм с първо място на международен конкурс

Филмът „Толерантност” - съвместна продукция на младежкото театрално и филмово студио към читалище [ ... ]

Отбелязване на съединението на България в Казанлък...
Отбелязване на съединението на България в Казанлък

129-та годишнина от Съединението на България, извършено на 6 септември 1885 г., ще бъде тържествено отбелязана [ ... ]

Изложба на тракийско въоръжение в Исторически музе...
Изложба на тракийско въоръжение в Исторически музей

От 29 август 2014 г. в Исторически музей „Искра” – Казанлък ще бъде открита изложба с предмети, които са [ ... ]

Фабрика Български Капрони – Казанлък...
Фабрика Български Капрони – Казанлък

Неприятности има навсякъде и във всяко време. От трудностите, който изпитваме загубихме желание да [ ... ]

Туристически райони на България...
Туристически райони на България

Националният център за териториално развитие изпълнява обществена поръчка от Министерството на икономиката [ ... ]

                        

                        

Go to top