Търсене

Казанлъшка Гробница

Казанлъшка Гробница

    Могилата, в която е открита гробницата, е имала вид на естествен завършек на хълмистото възвишение "Тюлбето", което се намира североизточно и непосредствено до град Казанлък. То носи името си от построената до могилата турска семейна гробница "Тюлбе". Легендата разказва, че тук бил погребан основателят на града Съраджа паша. Изглежда както днес, така и някога гледката от "Тюлбето" е била неповторима по своята красота, щом то е било избрано за вечно жилище на двамата владетели. Могилата е била висока 7 метра, с диаметър на основата 40 метра.


      Тракийската гробница при Казанлък е първият от българските паметници, включен в Световния списък на паметниците на Юнеско.
       Гробницата е открита на 19 април 1944г. при прокопаване в могилата на галерия за противосамолетно скривалище. Това извършили войници от противовъздушната отбрана.Те започнали галерията от юг и за щастие попаднали много скоро на грубо иззидана каменна стеничка. Любопитството ги накарало да я разбият, след коео влезли в нисък тесен коридор, където имало повалена голяма правоъгълна гранитна плоча, а оттам в кръгло засводено помещение. Проникващата отвън слаба светлина разкрива пред очите им върху стените на помещенията, цветни декоративни и фигурални изображения от един чуден и непознат свят.
       Музеят в Казанлък в лицето на дългогодишния му директор покойният Димитър Чорбаджийски – Чудомир и сътрудниците на Археологическия музей в София Васил Миков, Асен Василев, д-р Иван Велков и Карло Йорданов, вземат своевременно мерки за запазването на паметника. Извършва се системно научно разкопаване на могилата, премахва се целият могилен насип с оглед по-доброто запазване на гробницата. Едновременно с това стенописите били почистени и на места укрепени.В гробната камера са намерени незначителен брой предмети, указание, че тя е била ограбена още в древността. На пода, вляво от входа, е лежала повалена остродънна глинена амфора и човешки кости, изгнили останки от дърво, железни гвоздеи, късове от съдове, местна изработка и вносна гръцка керамика.
       След пресяване на дебелия слой прах, който е покривал пода, са били открити следните предмети:няколко малки, кръгли, сухо позлатени мъниста от глина, част от желязна юзда, железен връх за копие, силно ръждясал и раздробен на късове крив железен нож;три малки осмолистни розетки от глина, боядисани в бяло, с оцветени в небесносиньо тичинки на цветчетата; една глинена розетка с двадесет и осем листенца, лицевата страна на която е сухо позлатена; малка златна халка; сто и четиридесет съвершено дребни полусферични златни "копченца", от вдлъбнатата страна на които е прикрепена малка златна спирална халкичка;т есни златни, спирално усукани лентички.
       "Копченцата" и лентичките са били пришити към някаква тъкан, вероятно от облеклото на знатните покойници, а розетките – от диадемата на тракийката. Изящно фино изработените златни "копченца" и глинената розетка със сухата позлата свидетелстват за високо развито ювелирно изкуство у траките през тази епоха.


        В преддверието на гробницата е било открито глинено ойнохое, подобно по форма на ойнохоето, което носи виночерпецът от стенописите. Извън гробницата при разчистването й и снемане на могилния насип са разкрити две жертвени огнища със следи от жертвоприношение – животински кости, фрагментирани глинени съдове, два глинени аскоса.
        Наличието на тези жертвени огнища следва да се обясни с някои страни от религиозните вярвания на траките, по-точно с обичая да се извършват жертвоприношения и излияния в процеса на издигането на могилата.
        Заслужава внимание и откритата в насипа изкусно изработена от тънък сребърен лист каничка, шийката на която е украсена с позлатен пояс от гравирани лаврови листа.
         Върху оцветените в помпеанскочервено стени на дромоса и гробната камера са запазени останки от железни куки, върху които вероятно са били окачени погребални дарове.
         Макар и незначителни, намерените в гробната камера находки и кости показват, че са били погребани двама души.От антропологическите изследвания на костите личи, че единият от погребаните е жена. Следователно гробницата е съхранявала останките на една знатна тракийска фамилия.
         Наличието на късове от дърво, гвоздеи и други е указание, че покойниците са били погребани, без да бъдат изгорени, положени в дървени саркофази или върху погребални легла. Невъзможно е обаче да се установи дали погребенията са извършени едновременно.
Наличието все пак на металическа врата между дромоса и куполното помещение навежда на мисълта, че гробницата е пригодена и за повторни погребения, което се потвърждава и от редица нови открития, направени през последните години у нас, включително и откритата през 1965 г. тракийска гробница при Мъглиж.
         Гробницата е разположена в южната половина на могилния насип. Тя е изградена наравно с околния терен и е ориентирана от север към юг, с вход от юг. Корпусът се състои от тухлена гробна камера с кошеровидно - камбановиден купол висок 3,25 м, с диаметър на основата 2,65 м и диаметър на пресечения връх 0,47 метра. Последният е покрит с ключов квадратен камък с кръгла тапа. Гробната камера е свързана с тесен тухлен коридор (дромос), в който се влиза през правоъгълна врата, оформена с рамка от големи дялани каменни блокове, страничните от които са дялани навътре. Дромосът има правоъгълна форма с дължина 1,95 м, ширина 1,12 м и височина 2,24 метра. Засводен е с двускатен лъжлив свод, образуван от издадените една над друга тухли, косо отсечени в долния си ръб. Входът на дромоса – тесен и висок, е оформен от същата рамка от големи дялани блокове, а горният му край завършва с остър връх. Вероятно не е имал врата.
          Целият тухлен корпус на гробницата е покрит с каменна риза от ломени камъни, споени с глина. Тя е имала за цел да поеме част от тежестта на могилния насип и същевременно е служила за дренаж.  
          При входа на дромоса от каменната риза се отделят два успоредни зида, които оформят правоъгълно преддверие с дължина 2,60 м и ширина 1,84 метра. От входа на разстояние 0,70 м двата зида са хоризонтални и имат еднаква височина – 2,67 м, след което се снишават и завършват с височина около 0,75 метра.От външната преградна стеничка на преддверието са запазени само основите. Налчието на хоросанова мазилка и щукатура, с която са били измазани вътрешните стени на преддверието са неоспоримо доказателство, че то е имало дървено покритие.
           От конструктивна гледна точка, с оглед на едно покритие, неоправдано е зидовете на преддверието да имат наклон към външния си край. Очевидно това се е получило вследствие на постепенното им разарушаване. В такъв случай следва да се очаква, че входът на преддверието е бил оформен по-грижливо, но за съжаление до нас той е достигнал в състояние, което не позволява точната му реконструкция.
           Корпусът на гробницата, както вече споменахме, е изграден от тухли. В дромоса те имат правоъгълна форма, а в куполното помещение са секторни (трапецовидни). Последните са предназначени за изграждане на помещение с кръгъл план. При частичното заснемане на купола на гробницата през 1953 г. акад. Д. Димитров установява, че при  засводяването му са били използвани секторни тухли с косо отсечена вътрешна страна, което е било необходимо, за да се получи гладка повърхност на стените. Тухлите са свързани с хоросан, съставен от вар и пясък.
          Кръглото помещение се е затваряло отвътре с единична метална врата, прикрепена посредством ос в долния и горния праг на входа. Сега тя липсва. По своята архитектура Казанлъшката гробница можем да причислим към т.нар. куполни гробници.
          Тракийската гробница при Казанлък получи световна известност със своите неповторими стенописи.
           Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ около 40 кв. метра. Тя ни показва един далечен  свят,представен в сложни комппозиции,главно място в които заема човешката фигура.Използвани са и растителни орнаменти,и мотиви от архитектурата.
           Според досегашните изследвания се установява, че при украсата на гробницата са използвани едновременно две техники – мокро фреско и темпера. В по-голямата част боите имат минерален произход. Работено е с четири цвята – бял, черен,червен и жълт, които са си служили художниците през тази епоха. Използвана е и богата гама от нюансите им. Особено широко е приложена и енкаустичната техника при щуковата мазилка чрез прибавяне на восък към багрилното вещество и мраморния прах. По такъв начин щукът добива лъскав, почти огледален блясък, запазил се в по-голямата си част и досега.
           Гробницата има художествено декоративно оформяне още в преддверието, стените на което са били измазани с глина и отгоре покрити с бяла щукова мазилка. Получената гладка стена е била разделена с тъмни линии на редове, които образували правоъгълници.Така стената е изглеждала като че ли изградена от каменни блокове, с което преддверието получило вид на монументален подход, който е отвеждал през вратата на дромоса към вътрешността на гробницата. От мазилката на стените обаче е запазен само един малък участък върху източния зид на преддверието.     
       Световната си известност гробницата дължи на уникалните стенописи в коридора и куполната камера.Това са едни от най-добре запазените произведения на античната живопис от ранноелинистичната епоха.

Коридора към гробницата
      Стенописите отразяват събития от живота на погребания тракийски владетел. Първоначално централната сцена е определена като"погребално угощение", но според новите изследвания сцената представлява"сватбена церемония".

Купол на гробницата
        Главно място в нея заемат знатна тракийска двойка и висока фигура на жена, вероятно богиня, застанала до мъжа. От двете им страни са изобразени фигури на мъже и жени,участници в церемонията-свирачи,виночерпец,поднасящи дарове жени, войни, водещи коне за поводите.


 

Гробниците в Долината на Тракийските царе

Хелвеция
Хелвеция

    Гробница в могила Хелвеция – гробницата е изградена в южната периферия на могилата. Правоъгълна [ ... ]

Оструша
Оструша

Оструша е могила край град Шипка в централна България. Тя е изградена в средата на IV в. пр. Хр. и е функционирала [ ... ]

Шушманец
Шушманец

   Последното представително подмогилно съоръжение в Долината на тракийските владетели е открито [ ... ]

Светица
Светица

Намира се на 8 км северно от Казанлък, от центъра на Казанлък - 1 час и 15 мин. пеша, 8 мин. с автомобил. През [ ... ]

Голяма Косматка
Голяма Косматка

Намира се на 12 км северно от гр. Казанлък - 2 часа пеша от центъра на Казанлък и 15 минути с автомобил. През [ ... ]

Казанлъшка Гробница
Казанлъшка Гробница

    Могилата, в която е открита гробницата, е имала вид на естествен завършек на хълмистото възвишение [ ... ]

Новини

Откриха най-старата монета в България...
Откриха най-старата монета в България

Водолаз откри в Созопол златна монета, за която се смята, че е най-старата в България, съобщиха от Националния [ ... ]

Български филм с първо място на международен конку...
Български филм с първо място на международен конкурс

Филмът „Толерантност” - съвместна продукция на младежкото театрално и филмово студио към читалище [ ... ]

Отбелязване на съединението на България в Казанлък...
Отбелязване на съединението на България в Казанлък

129-та годишнина от Съединението на България, извършено на 6 септември 1885 г., ще бъде тържествено отбелязана [ ... ]

Изложба на тракийско въоръжение в Исторически музе...
Изложба на тракийско въоръжение в Исторически музей

От 29 август 2014 г. в Исторически музей „Искра” – Казанлък ще бъде открита изложба с предмети, които са [ ... ]

Фабрика Български Капрони – Казанлък...
Фабрика Български Капрони – Казанлък

Неприятности има навсякъде и във всяко време. От трудностите, който изпитваме загубихме желание да [ ... ]

Туристически райони на България...
Туристически райони на България

Националният център за териториално развитие изпълнява обществена поръчка от Министерството на икономиката [ ... ]

                        

                        

Go to top