Долината на Розите е област в България, намираща се южно от Стара планина, между нея и източната част на долна Средна гора на юг. Състои се от две речни долини - тази на Стряма на запад и на Тунджа на изток или Карловското и Казанлъшкото поле.

Долината е известна с отглеждането на рози с промишлена цел и е един от символите на България. Там от векове се култивира розата Rosa Damascena, от която чрез дестилация и други процеси се получава розово масло, което намира широко приложение във фармацията, парфюмерията и др. В България се произвеждат 70% от розовото масло в света, което прави страната най-големия производител на розово масло.

Българското розово масло печели златни медали на изложенията в Париж, Лондон, Филаделфия, Антверпен, Милано. Добиването на българското розово масло е съпътствано от вековни културни традиции. Розоберът се извършва ръчно, а брането започва много рано сутрин и продължава най-късно до обяд. Цветът трябва да е свеж и не трябва да е изцяло разцъфнал. Това е необходимо, за да се запазят максимално аромата и влажността му и те да бъдат извлечени по-късно по време на дестилацията.

За 1 кг розово масло са необходими 3000—3500 кг. розов цвят. За 1 мускал (мерна единица, въведена от арабите, 5 г) розово масло са необходими от 7000 до 15 000 розови цвята. В Долината на розите всяка година в първите дни на юни се отбелязва Празникът на розата.

В град Казанлък, считан за столица на Розовата долина, е изграден историко-етнографският комплекс “Кулата”, където туристите могат да наблюдават примитивно розоварене и да опитат от продуктите с маслодайната роза.